Ден първи, месец  пети, лето две хиляди и дванадесето.

-Превели са заплатата- чух ги да говорят по коридора.„Браво! И този месец оцелях… Колко ли пари са превели?... Я да видя!"

Нареждам се пред банкомата. За секунди беше станала опашка. Единственото успокоение вслучая е, че май не съм останал само аз с жълти стотинки в портфейла. Ако това може да се нарече успокоение…

 Тегля 100 лв. Поглеждам на бележката колко остават. Само 600…Започвам трескаво да смятам :

-  147 лв. за ипотеката.

- 25лв. ток

-23.80 лв.кабелна и интернет.

- 55 лв.вода( не я бях плащал дълго време и съм на споразумение за разсрочено плащане)

- 32 лв.  телефон ( не говоря много, но плащам и този на майка , че с нейната пенсияе за наникъде, горката)

…  Парно и топла вода… Ох- друг път...

До тук 282.80 лв.Остават 417.20 лв.

 С тези си мисли излизам на улицата. В този момент съвсем близо до мен някой набива спирачки. Уплашен се връщам на тротоара и се оглеждам. Шефът с лъскавия си автомобил- четвъртият за три години,  откакто работя в това предприятие.

„Ей! Глупак,мръсник, идиот!” – крещя си аз на ум- „ Ако ме блъснеш, кой ще ти изкарва парите, бе Говедо!”

 Това не са типични изрази за мен, но наум може.

Плюя си в пазвата, издърпвам си леко ухото и се отправям към автобусната спирка. Качвам се в рейса и изваждам един малко употребяван, наплюнчен и добре изгладен с ютията билет. Пътувам, както се казва, на „повишено внимание“. Още две спирки до вкъщи.  „Опаааа,  Контрола!”- Слизам бързо. Какво пък, само две спирки пеша. Пак извадих късмет. Прибирам грижливо билетчето- „ Дали да не си направим купон вкъщи? Ще купя три пържоли. Отдавна не сме яли, а и все пак съм взел заплата!”

-Три пържоли моля. Не тази, а тази. Не, не тази, ако обичате. Извинете ме!- продавачката ме гледа накриво…” Какво ме гледаш? Да не би да купувам всеки ден?”

Приготвих пържолите и седнахме около масата.

Леле, че вкусноооо!

Пускам TV-то. Господин Кмета пак реже лентички.„Да му нарежа на лентички целия панталон, да му нарежа...”Глозгам си кокала и … Оле-ле, зъбът ми.Ужас! Адска болка. Месеци наред ме наболява. „ Ох, защо точно сега!?”

Цяла нощ се въртях. Пих аналгини… На сутринта - право при зъболекаря. Бяха ми го препоръчали, защото взимал по-евтино.

  -Добро утро. Умирам от зъб!

– Седнете - усмихна ми се той -  Ще трябва да умъртвим нерва и после да  пломбираме зъба.

- Колко ще ми струва всичко?

- 98 лв. през здравната каса.

Мигам, мигам…

- А колко ще ми струва за да го извадите?

- 20 лв. без упойка, 22.70 лв. с упойка.

 - Вадете го без упойка!

Вървя си по улицата. Зъбът го няма. Боли ме. От всичко ме боли. Въздъхвам. Всеки момент ще изпадна в депресия. Това моето живот ли е? Погледат ми попада в една реклама. „ Ако сте в депресия и лошо настроение - направете си клизма.“ Хич не му мисля, влизам. И без това напоследък съм се запекъл... Посреща ме усмихната жена.

- Каква е цената на една клизма, извинете?

- Ами… зависи от резултата.

- Какъв резултат?

- Ами… зависи  колко ще изходите.

Опулвам се. Ок. Няма значение. Свалям гащите и лягам. Не ми е никакъв проблем. И без това съм си все надупен и със свалени гащи и ми го завират оттук - оттам. Тази тънка тръбичка не може да ме уплаши.

Затварям очи. Усещам водата….Започва да ме напъва.” Ох…  ох, не мога да стискам повече!” Тичам в тоалетната. Отпускам се. Какво блаженство!

- Моля, не пускайте водата- се провикна жената.

- ОК!- казвам аз и вдигам гащите.

Тя поглежда.

- Ама,Вие, почти нищо не сте изходил! А и днес има промоция, така, че 1 лев.

Давам левчето и излизам щастлив, олекнал.  „Лелеее, колко ми е леко. Утре пак ще дойда.”

Спах непробудно. На другия ден още в ранни зори съм пред клизменото.

- Оооо, май ще ми станете редовен клиент - усмихва се жената- Ето ви едно пликче.Ще Ви помоля след клизмата да се изходите в него.

Пак се опулвам.

- Сложили са ми в тоалетната един лайномер и са ме вързали към НАП.Давам, Ви това пликче, за да не минем през лайномера. Можете да го изхвърлите където искате. Така процедурата ще ви излезе с 20 стотинки по-евтина. А, пардон! Понеже пликчето е 5 стотинки, значи спестявате цели 15 стотинки.

Съгласявам се.

                                                   to becontinued...